Конкурс за есе на тема "Моето училище"

Сутрин, вечер тренираш                                                   
тренираш, но знаеш,
че плодовете на успеха
пак ще събираш.
И ето треньорката казва:
кой пак ще се доказва –
състезание предстои
в битката кой ще победи?
И ето денят очакван настъпва
всеки в залата плахо пристъпва.
Но всички окриля ни една мечта,
един блян – да стане всеки шампион голям.
Съдията свири и всичко започва,
личи, че мачът ще се проточва.
Ето съдбата вкара ни в клопка –
на отбора отсреща падна се топка.
Но нищо, ние ще се справим,
трябва атака да направим.
И ето започва се краят
и публиката се смая.
Първи гейм падаме,
но нищо идва втори,
дали злата участ пак ще ни се повтори.
И ето водим, водим в резултата
радва се за нас дори съдията.
Атака след атака, буквално бой по главата.
Свърши и вторият гейм,
бихме почти без проблем.
Получава се същото и през третия.
Но четвърти ще видим
кой, кого ще изкърти?
Изморени стискаме зъби
няма да допуснем гейма да загубим.
Треньорката става,
започва да говори, да ни надъхва,
а всеки от нас нахъсан
в игрището пристъпва.
Резултатът е равен,
остава ни малко,
ако загубим – ще е жалко.
И ето водим с цяла точка.
Още малко, още съвсем малко остава
и ето „бум” успяхме.
Спечелихме мача
кой сега е играча?
Момент неповторим на неограничено щастие,
всеки трябва да го види, да го усети.
Спортът е постоянство и дисциплина,
светлина, която ни закриля.
Спортувайте хора
ще се почувствате различни –
живи, здрави и енергични.

                                                                                      Ива Емилова Георгиева VІІІ а клас – І място

 

Спортът – надежда и разочарование

Спортът за мен не е просто хоби, а начин на живот. Преди пет години се записах в Спортното училище, за да тренирам спортна стрелба. Досега  не съм съжалявала за този мой съзнателен избор.

Спортът, както всичко в живота, има две страни. Той ни носи и надежда, и разочарование. Хубаво е, когато за положените усилия получим признание – било то медал или дори поздравление от треньор, учител, приятел. Личното удовлетворение носи най-голяма радост, защото си показал, че можеш, че си пръв. Преживяването е неописуемо, когато постигнеш една своя мечта, когато си накарал треньорът да се просълзи и да се гордее с теб.

Спортът понякога ни носи и разочарование – особено в състезания, където има човешки фактор.За щастие, моят спорт не зависи от свирката на рефера. Моите разочарования са свързани със самата мен. Когато от пренавиване на отговорни състезания не оправдая очакванията на треньора, аз  се чувствам виновна. Много се ядосвам, когато покажа по-ниски резултати на турнир, отколкото на тренировки.

Истинският спортист е този, който може да губи с достойнство. Спортът трябва да бъде честна игра – тогава победата е най-сладка. Той не е за всеки, защото за него се изисква борбеност, воля, хъс.Днес може да си победител, но утре ………….Спортът показва какво можеш, когато печелиш и какъв си, когато губиш. Неуспехът не трябва да ни сломява, а трябва да ни амбицира още повече. Изправяйки се след всяка загуба , ние побеждаваме себе си.

Затова, ако достигнеш върха, продължавай напред !

                                                                                                                    Ива Димитрова, Х клас